Не помня наизуст IBAN номерата на всичките си банкови сметки. Всъщност малко ме объркват дългите поредици знаци (22 в случая с използвания в България IBAN), така че при нуждата да превеждам суми проверявам внимателно и пак ми се е случвало неточно извършен превод. Вероятно не съм изключение.
С телефонни номера чувствам доста по-голям комфорт, едно, че са по-кратки и второ, че не се разделям с телефона си и неговия удобен указател. И докато знам телефонните номера на близките си, не може да се каже същото за IBAN сметките им. Отсега съм обявила, че в момента на пазарния старт на мобилните плащания ще огранича взимане-даване с IBAN номера. Просто защото, за да направиш мобилен превод към друг потребител на услугите не е нужно повече от номера на Мобилния му портфейл т.е. телефонния му номер. Ултимативно удобство за мен.
А това ми напомня за друга история, която колега ми разказа с нескрита гордост и хвалба в гласа. Той бил в София в следработно задръстване. Тук подробностите се губят, но варненски приятел на колегата спешно му иска пари. Няма проблеми. И двамата имат сметки в Алианц Банк България. Колегата нарежда от колата си мобилен превод с Мобилния си портфейл. “Постигнах двойна мобилност на превода” смее се той. Преводът минава успешно и по-бързо, отколкото всички са очаквали. Малко след това колегата ми получил обаждане от приятеля си, че току-що е изтеглил преведените мобилно пари от банкомат. Всичко това – без разкарване до банков клон, без чакане, дори без интернет и онлайн банкиране.
Историята с мобилните преводи в реално време 24/7 си я бива, но в офисния фолклор любими си остават най-прагматичните и досадни по принцип приложения на мобилните преводи – да си платиш глобата към КАТ или сметката за вода. Предполагам, че се радваме толкова на тези дребни потребителски победи на удобството, защото помним дългите години (и опашки) на разточително пропиляно време в обслужване на комунални сметки и други задължения.